Monday, April 19, 2021

ПРОБУЖДАНЕ НА ПОДСЪЗНАВАНOТО В ИЗКУСТВОТО НА ДАНИЕЛА САМОВОЛСКА-ОВЧАРОВ

ДАНИЕЛА ОВЧАРОВ: “Живописта за мен е начин на изразяване на моята естетика и философия с адекватната техника.”

ИНТЕРВЮ НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА С ДАНИЕЛА САМОВОЛСКА-ОВЧАРОВ

Даниела Самоволска-Овчаров е родена в София. Завършва Художествената Академия с магистърска степен в изящни изкуства и консервация и реставрация на икони. През 1994 г. българското Министерство на културата закупува авторската икона на Даниела “Св. Св. Кирил и Методий” като официален подарък oт република България за папата в Рим. Иконата е предоставена на папа Йоан-Павел II по време на тържествата в чест на Кирил и Методий във Ватикана. 

През средата на 90-те години Даниела и съпругът ѝ, художникът Владимир Овчаров, напускат България и се установявят в САЩ, където участват в многобройни изложби и арт представления. Даниела се отдава на живописта, а изпълнените ѝ с искрящ магнетизъм творби биват определяни като принадлежащи към сюрреализма или магичния реализъм.

През 2020 г.  Даниела завършва един отдавна отлаган проект – своите Таро карти: тесте от 78 карти и малка книжка (150 страници) с тълкуването на всяка карта и различни хвърляния на картите. Нарисувала е 78 миниатюри според своите виждания за значението и символиката на всяка карта. Декът се казва “Пробуждане на подсъзнаваното”. Тълкуването на всяка една карта е базирано на нейни проучвания в областта на астрологията и психологията.

Людмила Калоянова:

Даниела, кажи ни нещо повече за себе си – родена си в София, където
завършваш с отличие гимназия за изучаване на класически
езици.

Родена съм на 16. Окт. 1964 в София. Родителите ми са живи, но до пети клас живеех в Ямбол при баба си и дядо си. Те ме възпитаха и пробудиха моя интерес към всевъзможни неща. Дядо ми беше енциклопедична личност, а баба ми авантюрист, влюбен в живота. Ходех на уроци по солфеж, пиано, балет, рисуване. Прабаба ми беше ученичка на Дънов и ме въведе в неговата философия. Завърших 32ра гимназия в София с изучаване на латински. С времето все повече неща ме интересуваха. Спортувах лека атлетика, баскетбол, фехтовка и парашутизъм.

Людмила Калоянова:

Как се озова в Албъкърки, Ню Мексико? С какво е известен този
град, освен, че в него е роден Джеф Безос?

Озовах се в Албъкърки по стечение на обстоятелствата. А останах тук защото ми харесва. Ние имахме изложба с авторски икони (не копия на икони) в галерия Peyton Wright в Санта Фе със съпруга ми. Tова беше 1995 година. През 1996 година решихме да се преместим с двете си деца в САЩ. С помощта на наши приятели от Академията съпругът ми започна работа в Албъкърки по неговата специалност и си направи работна виза. Така се озовахме в този град. За мене е известен с единствената в Америка Фламенко Академия, в която изучавах този танц 4 години.

Не зная с какво е известен градът, може би с вида чушки chili papers. За първи пьт чувам, че Джеф Безос е роден тук. Пътувала съм из цяла Америка без щата Аляска. С мъжа ми правим Арт Шоута и изложби в галерии из цялата страна, затова обикновено повече от половината година не съм си в къщи. И всеки път, когато се върна ми харесва повече от всяко друго място. Но това е въпрос на вкус. Тук винаги е слънчево, никога няма мъгли. Небето е невероятно и хората са много естествено любезни.

Людмила Калоянова:

Завършила си Художествената Академия в София, специалност
приложно изкуство с мастерс в консервация и реставрация на
икони. Кога се обърна към живописта и продължаваш ли
работата си с икони?

След гимназията исках да уча много неща. Имах интерес към физика, математика, археология, медицина, музика, режисура. Като последно завърших Художествената Академия. Специалността консервация и реставрация включва консервация на метал, камък, стъкло, порцелан, керамика, текстил, хартия, стенописи, мозайки, картини, дърво, икони. За да се реставрира едно произведение на изкуството, реставраторът трябва да има много широк спектър от знания. Детайлното познаване на материалите и технологиите, използвани за направа на оригинала са задължителни. Нашият професор Любен Прашков ни казваше “Вие сте доктори на произведенията на изкуството”. Обикновенно с дипломната работа си избираме в коя област на реставрацията ще се насочим. На мен ми беше интересно реставрирането на стари картини, икони, стенописи. Това е свързано с много други науки – химия, технология, история, теология, философия, естетика дори графология. Живописта за мен е начин на изразяване на моята естетика и философия с адекватната техника. Изучавала съм технология на живописта. Това е като да се учи азбуката и да се учи човека да чете. Когато започне да използва буквите, за да създаде произведение, това е същото като да използва живописната техника и да създаде живопис. В момента не се занимавам с реставрация и не правя икони. В много редки случаи за приятели правя реставрация на скъпи за тях картини.

Людмила Калоянова:

Творбите ти се окачествяват като принадлежащи към магическия
реализъм или сюрреализма. От къде черпиш вдъхновението си?

Аз не работя в един определен стил. Рисувам това, което искам в момента. Но всичките ми картини, като изключим абстрактните, са с фигури.Фигуративна живопис. Интересуват ме хората, може би затова ги рисувам. Нямам пейзажи. Обичам разговори с приятели или непознати в тъмен задимен бар на фона на протяжна музика. Покоряването на планински върхове с раница на гърба не е част от живота ми.

Не определям творбите си като принадлежащи към някой стил. Картините ми са отражение на моята философия и душевност. Аз не принадлежа към определен стил, затова и картините ми са такива. Но различни арт групи включват в общи изложби мои картини. Те си измислят имена като Visionary, Fantasy и т.н. Вдъхновение не знам откъде черпя. Винаги имам ужасно много идеи. Просто избирам коя от тях да реализирам по-напред.

Людмила Калоянова:

Жената е в центъра на твоята творческа вселена. Каква е
нейната роля и как я представяш в творчеството си?

Предпочитам да рисувам женски фигури, защото свързвам образа на жената с богинята майка. Образът на жената е по-многопластов и мистичен. Жената е изплъзващ се образ, като дим, като полъх на вятър, по -интересен образ като модел. Аз обичам нюансите, лекотата, илюзията. В моите картини жените са представени като богини, като мистични фигури, излелзи от легендите. Както казва баща ми: “От дете все рисуваш принцеси”.

Людмила Калоянова:

Кой е любимият ти художник?

Харесвам много художници, но любими са ми Гюстав Моро, Лукас Кранах (старши), Одион Редон, много български художници също, а любимите ми са Явора Петрова и Вълчан Петров.

Людмила Калоянова:

Като творец колаборираш със съпруга си, Владимир Овчаров,
който също е изявен художник. В какво се състои тайната на творческия ти тандем с Владимир?

Съпругът ми е художникът Владимир Овчаров и сме заедно от 35 години, но никога не работим заедно. Той си рисува неговите картини, аз моите. Той си прави неговите скулптури, аз – моите. Ние може да сме тандем в живота, но не и в творчеството. Ако питате как двама художника съжителстват толкова време – няма тайна. И двамата сме си самодостатъчни, затова се забавляваме с компанията един на друг.

Людмила Калоянова:

Как се чувства творецът, който трябва да работи и твори извън
границите на България?

Аз не знам как се чувстват другите, които творят извън България. За себе си само мога да кажа. Никога не съм ходила на работа – нито в България, нито в Америка. Аз си рисувам, за мен няма значение, в коя страна го правя. Разликата е в друго – в Америка конкуренцията е много по-голяма. Това е изключително стимулиращо. Пазарът също е по-голям. Не че хората купуват повече изкуство, а като територия и население предлага по-големи възможности. Обичам да пътувам и обикалям различни места, където да излагам работите си.

Людмила Калоянова:

Какво ще пожелаеш на българската творческа диаспора?

Пожелавам им да са живи и здрави, да са изпълнени с ентусиазъм и да вярват в себе си.

Like this article and recommend it to others:

Related Articles

Latest Articles

Categories

Like this article and recommend it to others: