Wednesday, December 2, 2020

“Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански

ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА –

И НА ЯВЕ И НА СЪН

За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не са достатъчни думите, за да се даде оценка на написаното. Защото всеки поет е една неизбродима вселена от чувства и вулкан от емоции. Вселена, събрала полюсите на времето и необята на пространството. Много често поетът е този, който сънува живота си и живее в сънищата си. Който броди и на яве и на сън по неведомите пътища към душата си… За да намери отговор на незададени въпроси, да потърси смисъл и решения. И тази „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански е точно това – изкрещяни до заглушаване викове, които отекват в душата и се връщат като ехо, преродени в стих. Заглавието на поетичната книга не би могло да бъде по-точно, защото то е в унисон с изстраданите откровения в нея. Лирическият герой на автора е и влюбено момче, и харамия, и философ, който съпоставя две реалности – материалната и духовната. Заедно с това той неистово търси онзи брод, който ще го отведе до истините, които търси.

Михаил Цветански е личност, неподвластна на установени норми и закони, творец с ранима душа, който иска да раздава и получава любов и топлина. За да може светът да стане по-добър, животът ни по-красив, а дните ни осмислени. Независимо, че от доста години живее в Чикаго, САЩ, той носи в сърцето си като болка от рана и мелодия на песен спомена от своето детство и всичко свързано с родината.    Основната свързваща нишка, която преминава през цялото съдържание на поетичната книга „Сънебродница“ е любовта – към жената, към по-слабия, към принадлежност към род и родина, към предците ни, оставили костите си по бойни полета. Поетът е с истинско преклонение и почит пред жената – дар и творение на Природата. С особено откровение и истинска възхита създава нейния образ в стиховете си – от нежното докосване и кротостта на ангел до благословена стихия, в която са събрани всички природни сили. Много рядко в съвременната ни поезия, можем да усетим такова възхищение пред жената,  истинско рицарско благородство в отношението към нея и копнеж за духовна и физическа близост. Той е щедър на обич и възторг, раздава се докрай и сега, защото сърцето му казва, че „утре може да няма, днес светът е любов“. Поетът открива красотата в дребните жестове, в поглед и усмивка, в капките на дъжда и очарованието на залеза. Неговото „босо момиче“ е като приказна фея, което носи очарованието на любовта и радостите на обикновения ден /“Босото момиче“/. В душата на поета има простор и той се стреми към него, готов е да стане небе, в което да полетят птиците – /„да беше птица, станал бих небе“ /“Да беше …“/. Жадува за свобода и песен, устремен е към онези висини, към които само сърцето знае пътя и го води, неподвластно на разум и логика.

В своите поетически откровения Михаил Цветански излиза от рамките на делничното и очертанията на физическите пространства. Защото за мечтите няма граници. Усеща вселената като храм, в който властват други закони, а любовта е над всичко. Достига и по-далеч – до философията на сътворението, където противоположностите са неразривно свързани в едно всевечно цяло – кръговрат, движение и надмогване, за да открие истините, които търси – „една борба във вечно Цяло“ /“Ин и Ян“/.  Другото проявление на любовта е това, което поетът влага в отношението си към хората. Разбрал е, че много по-ценно е да даваш, отколкото да получаваш, защото в това е истинското удовлетворение – „любовта е реката към извора, любовта щедро дава на другите“. Да подариш една мечта или надежда понякога е по-потребно на човека, отколкото да го нахраниш с хляб. Затова неговият лирически герой „спретва“  магазин  за  мечти  и  в  пакетче  слага  надежда  за всеки – премерено, по човешки. Защото и хората сме като птиците – те винаги намират как да се изхранят, но са им нужни крила и небе, за да летят.       Наред с удоволствието от поезията на Михаил Цветански „Сънебродница“ ни предлага и естетиката на художественото майсторство. Книгата е умело съчетана с картини на художника проф. Василен Васевски. Той е утвърден художник, университетски преподавател, който от години живее в Чикаго. Тук през 2007 г., заедно с няколко свои колеги, основава и ръководи „Български художници зад граница“, която с дейността си през годините показва едни от най-добрите черти на съвременната българска емиграция. Така групата става притегателен център и за американските ценители на изобразителното  изкуството, като спомага да се запознаят с нашата история и култура. Василен Васевски е участвал в много самостоятелни и общи изложби в България,  Северна Америка и Европа. Но той е не само майстор на багрите, но и ваятел на словото. В неговите разкази от сборника „До твоя праг – преди да остареят чувствата“, освен повествование, има и много поезия.

В „Сънебродница“ словото оживява в картините на Василен, а форма и цвят допълват написаното. Загадъчните линии и нежни извивки в картините, както и меките тонове и цветови гами, кореспондират с поетичните послания на поета. Не случайно част от стиховете са инспирирани от картините, а художникът е вдъхновен от стихове на поета, за да сътвори някои от творбите си. Изключително прецизният подбор на картини и стихове не само говори за естетиката на двамата автори, но и засилва художественото въздействие върху читателя. Вярвам, че съвсем скоро всеки сам ще се убеди в това, когато разтвори тази книга. Когато, заедно с двамата автори, преброди светове и вселени, които са побрани между страниците ѝ.

 

Снежана Галчева

 

Михаил Цветански (Ekstasis) е роден в гр. Стара Загора през 1970 г. Има юридическо образование. Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани над 600 стихотворения  в творческите сайтове „Откровения“ , „Стихове БГ“, „Хулите“, „Буквите“,  както и публикации във вестниците „Словото днес“,  „Стандарт“ и „Уикенд“.

Участник е в алманах „Любослов“, годишно издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света,  творчески съюз, основан през 2010 г. в град Чикаго с основна цел да популяризира българската литература в Америка и по света. Участвал е в творчески сборници с благотворителна цел, алманасите „Тракийска лира“ ,“Огоста“ , сборникът

„ Българското слово на литературния глобус“, списание „ Литературен свят“ и други.

Първата му стихосбирка „Петата стихия“ излиза през 2014 г.  От 2017 г. Михаил Цветански живее и работи в Илиноис, САЩ. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света  и на Салона за българска култура и духовност .

 

ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА

Мамо, тате и Мурджо игриви,
аз си мисля за вас – нощ и ден,
дните в гърлото съхнещо скривам
и във всеки миг вие сте с мен.

Да, добре съм, работя, печеля
с чест и пот  – уморени пари,
имам покрив, с живота се боря,
нямам дългове, кътам дори.

Сутрин спомен очи ми отваря:
как се връщам на село по здрач,
уж на чужд език думи повтарям,
а на български пея до плач…

Няма как да си дойда, простете,
трябва сметки да плащам, кола,
но на дядо пари занесете –
да не мръзне без печка в снега.

Ще сполуча, тук всеки успява,
щом е честен, работи  с мерак,
но България как да забравя,

и градината, родния праг.

И жена си намерих, красива –
работлива, къщовна, добра…
Тате, мамо и Мурджо игриви,
Бог ми даде родина сега…

А когато умирах от бедност
и крадях от мечтите трохи,
бях един млад човек непотребен,
хвърлящ семе във сухи лехи…

Бях загубен, макар че ви имах,
всяка пролет с бадема цъфтях
и се радвах на лято и зима,
но сега станах мъж и разбрах…

Във България всичко е чудно,
но държавата мащеха е
и сега тук оставам, залудо –
емигрант със отнето сърце…

 

 

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ

Ще се завърна някой ден при себе си,

обран от времето, стремежа, любовта.

Бичуван в мислите си от дилемите,

ще търся майчина еднa сълза.

 

Изправен пред усмивката на лятото,

загубен в тишината, уморен.

Аз искам да разгърдя с думи вятъра,

да пия свободата прероден.

 

В очите ти да се оглеждам за последно

преди да скоча във браздата на мига.

Засях във стъпките ти коренче надежда

и искам в ласките ти птици да ловя.

 

Ще купя от очите ти съмненията –

онази вяра в смях неукротен.

Ще изкрещя най-мъртвото вълнение

на остров от мечтите сътворен.

 

Ще се завърна, с ръченица мислена

из спомена ми – жив пиедестал…

В България – и родна и единствена,

където само аз съм – жив и цял…

 

ЛЮБОВТА НА БОГ

 

Навярно Бог ще наведе очи,

ако от райските врати те зърне.

Ще разпознае Ева в твоите черти

и в древния Адам ще се превърне.

 

Грехът му мъжки ще събуди страст,

на святостта му неподвластна.

Ще се прекръсти в слабостта,

защото ти си тъй прекрасна…

 

Ще вземе слънцето с ръка добра

и ще ти го дари при залез.

В романтиката на нощта звезда

със обичта си ще запали…

 

Душата му без глас ще съжали,

че не е просто мъж тъй грешен…

и може би дори ще си прости…

разбрал, че красотата е нетленна.

 

 

ИЗВЪНЗЕМНА

 

Ела, седни до мен и си кажи…

В очите ти извира самотата.

„Той тръгна си с някоя, нали“?

Така се случва, не търси вината.

 

Не можем да опазим любовта,

тя е птица и иска да е в полет.

Високо да е над реалността –

крилете ѝ са истините голи.

 

И кацне ли на твоите рамене,

гнездо в сърцето ти ще свие,

но вземеш ли ѝ синьото небе,

във чужда топлина ще го открие.

 

Обича свободата любовта –

не можеш да я сложиш в клетка.

А ревността е пагубна стрела,

убива я със силата на клетва.

 

Но друга някъде ще се роди

и може би сега лети към тебе,

с усмивка и надежда я търси!

Ще я познаеш. Тя е извънземна.

Like this article and recommend it to others:

Related Articles

ВИВИАНА АССА: МEЖДУ ЧЕРНОБЕЛИЯ И ЦВЕТНИЯ БУРГАС

ИНТЕРВЮ НА РУМЯНА ЕМАНУИЛИДУ С ВИВИАНА АССА Вивиана Асса е родена в Бургас. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е редактор в...

НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ В РАЗВИТИЕ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЗА НОВАТА АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ САЩ И КАНАДА

ИНТЕРВЮ НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (ЛБПСС), С ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК И ИСТОРИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЛК: През...

ВИРТУАЛНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ САЩ И КАНАДА

На 15 ноември се състоя първата по рода си виртуална среща на български културни организации и училища в САЩ и Канада. На срещата, организирана...

Latest Articles

ВИВИАНА АССА: МEЖДУ ЧЕРНОБЕЛИЯ И ЦВЕТНИЯ БУРГАС

ИНТЕРВЮ НА РУМЯНА ЕМАНУИЛИДУ С ВИВИАНА АССА Вивиана Асса е родена в Бургас. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е редактор в...

НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ В РАЗВИТИЕ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЗА НОВАТА АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ САЩ И КАНАДА

ИНТЕРВЮ НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (ЛБПСС), С ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК И ИСТОРИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЛК: През...

ВИРТУАЛНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ САЩ И КАНАДА

На 15 ноември се състоя първата по рода си виртуална среща на български културни организации и училища в САЩ и Канада. На срещата, организирана...

НОВА АНТОЛОГИЯ НА БОРИС ХРИСТОВ ВДЪХВА ЖИВОТ НА КНИЖОВНИЦИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ЗА ПОЯВАТА НА АНТОЛОГИЯТА С учредяването на наградата „Богдан Богданов“ и с присъждането ѝ на поета Борис Христов се появи идеята за публикуване...

БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В САЩ ЗА ПОБЕДАТА НА ДЖО БАЙДЪН

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПОБЕДАTA НА БАЙДЪН НАД ТРЪМП, АПОЛОНИЯ ПРЕС ВИ ПРЕДЛАГА НЯКОЛКО ЕКСЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА С БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ В САЩ, НА КОИТО ЗАДАДОХМЕ СЛЕДНИТЕ...

Categories

Like this article and recommend it to others: