Thursday, October 29, 2020

“Порнографска работа” или да пишеш стихове с Атанас Славов

“Всъщност като поет Атанас Славов безцеремонно е изхвърлен от средите на своето си, на Априлското поколение. (В изследването си: „Литература, размразяване, разлом: 1962“, Кралица Маб, 2015 г., в частта „Битка за поколение: версии“, в главата „Версията С л а в о в“, Пламен Дойнов отлично е показал как се случва това). Нещо повече: това е станало не само след идеологически погром отвън, а с участието – и то „поротно“, „групово“ – на самите априлци, поети и критици. (Известно е твърдението на Стефан Цанев от дискусията на сп. „Септември“ за свободния стих, че с публикуването през 1962 г. във вестник „Литературни новини“ на трите разгромени през 1963 г. в речта на Тодор Живков стихотворения, Атанас Славов всъщност се е изявил като провокатор, довел е до абсурд експериментаторските усилия на истинските поети и така е дал повод и други, „истински“, „автентични“ новатори, да бъдат нападнати). Т.е. априлци, които преди това са го броили все пак за нещо като член на общността (Любомир Левчев му посвещава сбирката си „Позиция“ през 1962 г. с надписа „На смелия поет Атанас Славов, с обич“), сега го отлюспват, твърдят, че той въобще не е и не е бил поет, че тези псевдостихотворни текстове въобще не трябва да се четат сериозно. Абе, порнографска работа”. (М. Неделчев)

АТАНАС СЛАВОВ

да мога да си намеря една лудница
прозорците да гледат в някоя градинка
с деца и бабички
и да говоря на староеврейски
(само на ум обаче)
за да не ме подслушва някой
от хората на А.Л.М.
и да прозирам сред райетата
на тъжните пижами
фалшивите мисли
които като тигрите на Блейк
обикалят блестящи в нощните гори
(и аз да дебна тяхното значение
както го дебнех в превода си)
„тигре тигре светнъл ярко
във гората на нощта
що за поглед що за пръсти
те слепиха тъй чевръсто?“
мойте пръсти са отсечени
моят поглед–изчегъртан
гледам от стените на Бояна
с мухъла на вековете
аз съм гордо декориран
ще ме кичите с гирлянди!
ала тигърът си стене
по каретата
в пижамата на А.М.
аз съм българче, обичам
къщи със широки стрехи
за да няма много светлина
за да няма много слънце
първа радост е за мене
да си шепна еднооко
за зографа на Бояна
дето храчил на каноните
и наблъскал във иконите
мъж и царствена жена
да мога да си намеря една лудница
и прозорците да гледат
в някоя градинка
към деца и много птици…
към небе и много бабички

ВАСИЛ СЛАВОВ

на билото – налудно слънце,
разхвърлян каминяк, безпът,
разбит от време,
кървав вятър,
тръби надува пред ръждясал прът.

а иначе вони на диво –
нощта без време времето изтри,
останаха да чезнат по небето
три пеперуди…
няколко звезди.

жълтъкът тръгна и по склоновете капе,
оранжеви до блудно небеса;
приижда облак,
гонен от остена
на някаква невидима тъга.

разказват… есен и двуногите тъжали…
за някакви си техни тегоби
а тук – красиво –
Божие Безжалие! –
змия… треви … и няколко искри.

на билото – едно налудно слънце
и Витоша във вечния си плен
започва – ха –
отново да се срива
в един живян отдавна, мъртъв ден.

АТАНАС СЛАВОВ

нощем пак плувам над родния си град
както е било всякога
над Гергевец над Бършен
и по-на запад в пурпурнозлатния заход над брястовете на
Исилирий и тунджанските дюкяни
издигнат носен гален тласкан от талазите на космическото
спокойствие на моя край
брястовета пак са там
изсечени
в срутените дюкяни пърдят свине
от Гергевец се стича пикнята им към сухото дере на
Дебелата Курия
Бършен е замъглен от
лютите пушеци на индустриалното бунище
щом духне западняка
смърди резливо на екарисаж и изгорени кокали
люляка ми замириса
разбира се с гол в ръката нож

ВАСИЛ СЛАВОВ

останах под небето
– тих
така нареждаше душата
и коленете божии строших
детето ми от тъмното проплака

неоните
– кучкарника накрая
промачкан от мъглите сън
кървяща под лавандър стая
дъхът на равнини отвън

от мостове гърбът се изкриви
сега дамгосвам името
– маята
небето дращя с няколко звезди
очите беля на разпятието

останах под небето
– гол
и смеем се до бяс със бесовете
Човек побит на дървения кол
преди да го отмият дъждовете

Like this article and recommend it to others:

Related Articles

“Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански

ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА – И НА ЯВЕ И НА СЪН За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не...

“Хора, птици и ангели”: Юлия Дивизиева с нова книга

ИЗПРАНИТЕ ОБЛАЦИ Летя над океана. Гледам небето. Облаците са бели и сини. Припомнят ми нещо, което цяла вечност не ме е навестявало — ваканциите на село. Сутрин...

10TH ANNIVERSARY MEETING AND CELEBRATION: 10 ГОДИНИ СЪЮЗ/ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА APOLLONIA PRESS FOUNDATION - CHARGING THE CULTURAL SPACE WITH NEW IDEAS apolloniapress.com САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И...

Latest Articles

“Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански

ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА – И НА ЯВЕ И НА СЪН За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не...

“Хора, птици и ангели”: Юлия Дивизиева с нова книга

ИЗПРАНИТЕ ОБЛАЦИ Летя над океана. Гледам небето. Облаците са бели и сини. Припомнят ми нещо, което цяла вечност не ме е навестявало — ваканциите на село. Сутрин...

10TH ANNIVERSARY MEETING AND CELEBRATION: 10 ГОДИНИ СЪЮЗ/ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА APOLLONIA PRESS FOUNDATION - CHARGING THE CULTURAL SPACE WITH NEW IDEAS apolloniapress.com САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И...

Снежана Галчева за съдбата на емигранта

СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ - ЧИКАГО ЗАРАДИ ОНОВА КЪТЧЕ ПОД НЕБЕТО ... Моето поколение се роди и израсна в един...

Голямата американска поетеса Луиз Глюк с Нобелова награда за литература

Луиз Глюк, считана от мнозина за една от най-талантливите съвременни американски поетеси, е новият носител на Нобеловата награда за литература за 2020 г., съобщи...

Categories

Like this article and recommend it to others: