Thursday, October 29, 2020

Духовната потребност обединява българите по света

Интервю на Георги Николов със Снежана Галчева – основател и председател на Салон за българска култура и духовност в Чикаго.

Снежана Галчева е поет и журналист. Родена е в гр. София, има висше образование – специалност „Българска филилогия“. От 20 години живее и работи в Чикаго, САЩ. Автор е на четири книги –  три поетични  „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“, както и на една в проза – „Като цвете в скалата“ – литературен обзор. Нейни  стихотворения са награждавани в международни литературни конкурси – в Париж, Франция, 2011 г., в Лече – Италия, 2012 г. и др. Носител на наградата „Народен будител“ 2013 г.  През 2018 г. дебютната й книга в проза „Като цвете в скалата“ е номинирана за наградата на СБЖ за 2018 г. за публицистика. Нейни творби са включени в Антологията на българските творци по света в Националния литературен музей. Публикува свои материали – интервюта, стихове и литературни обзори в периодичния печат в България, САЩ и други страни. 


Снежана, как намираш съвременната ни духовност тук, в България? Съответства ли тя на световните критерии, или стои в традиционните си балкански рамки?
– Винаги се прибирам в България с приятно усещане и изпитвам особен трепет. Не само заради връзките със семейството ми и приятелите, но и заради онова, което не може да бъде затворено в думи, или временно емоционално преживяване. То започва още с предусещането за пътуване, със свитата топка в сърцето, когато самолетът приближава София и пред очите се простират очертанията на Витоша – моята планина. Прекарвам в България поне един месец всяка година и смятам че в много отношения мисленето и духовната потребност на българите са се променили в положителна насока. Виждам, че освен зрялото поколение на възраст между 40 и 50 години, има и много млади момичета и момчета, които определено искат да останат да живеят в България. И това не е поза, а осъзната потребност, която е свързана не само с материалната страна и финансовото обезпечаване, а преди всичко с духовната принадлежност. Расте едно поколение, което търси нови измерения – както морални, така и духовни. Много е хубаво, че тези млади хора разбират, че за да получат нещо в живота си, трябва да допринесат за това, както и да поемат отговорности. В страната ни живеят също и изключително много хора, обърнати навътре към своя вътрешен свят, хора вярващи в Бог, Светлината и всемогъщата сила на Вселената. Извисени души, които са се издигнали над дребнотемието и материалното ежедневие, без да са избягали от него. Но има и още нещо, което неизменно повдига вибрациите на усещането за духовност – изкуството в живота на обикновения човек. Именно то ни доближава до онези измерения, в които властват други закони. Отново започват да се пълнят театралните зали и музикалните сцени, което говори за потребността от духовно общуване. Тази година в България имах възможност да се срещна с представители на различни видове изкуство – музиканти, поети и писатели, артисти. Повярвайте ми, техният духовен свят е толкова различен – живеят с красотата на музиката, с емоцията на думите, с оживяването на различни образи от днес и от отминали епохи. Заедно с това те са хора, които се вписват в реалния свят и съществуват в него с всекидневните си задължения. Незабравимо за мен ще остане усещането от симфоничния концерт в зала България, за 90-ия юбилеен сезон на Софийската филхармония, където музиканти, диригент и публика се сляха в едно цяло, за да изживеят възторга на изпълнението. Музикантите свиреха така, сякаш целият свят беше събран в залата, раздаваха се докрай, сякаш за последно. След концерта разговарях с един от солистите – Страхил Тошков – виолончело. Поздравих го за прекрасното изпълнение и благодарих за удоволствието, което ми е доставил, а той каза, че музикантите живеят за това. Или срещите ми с писателите и поетите, дошли от различни кътчета на страната ни, за да присъстват на представянето на литературния сборник „Изящното перо” в обновения клуб на Съюза на българските журналисти. Толкова много талантливи автори, събрали стоновете на душата си в стихове и разказваческо майсторство. Всички те присъстваха на тази среща, водени от желанието да станат съпричастни към нещо, което да удовлетвори жаждата им за духовност и творчество. Мисля, че духовното равнище на една нация се измерва не с техническия и икономически напредък, а с отношението си към изкуството, към Вярата, към детето, към страдащия и безпомощен човек. Нацията се състои от отделни хора, и ако всеки човек осъзнае, че има отговорност и допринесе за това и една частица само, ще достигнем до цялостния духовен облик, към който се стремим.
А в какви форми се изразява културният живот на нашите сънародници в Чикаго?
– Знаете, че Чикаго е градът с най-много българи, които живеят извън страната ни. Съвсем естествено е да се търсят различни форми на културна изява. Има много талантливи представители на различни видове изкуства – музика, поезия, театър, живопис и др. За някои това е професия тук, в Америка, за други е част от техния духовен свят. Именно духовната потребност е тази, която обединява българите. В Чикаго има български художници, обединени в сдружение, които редовно представят свои произведения в галерии и изложбени зали. Представят се книги на автори, гостуващи от България или от други щати на Америка, както и премиерни книги на писатели и поети, живеещи в Чикаго. Тези срещи винаги са вълнуващи, защото предоставят възможности за нови запознанства и творчески връзки. Организират се музикално-поетични импресии, на които освен стихове, звучат и изпълнения на професионални музиканти. Със съдействието  на генералното консулство на Република България в Чикаго стана традиция да се организират дни на България, където се събира и изявява талантът на българите зад граница. Освен фолклорните танцови състави в Чикаго, гостуват и тези от различни щати на Америка. Музиканти, поети, деца от българските училища, представят свои изпълнения. През 2015 година се сложи начало на провеждането на Фестивал на българската култура в Чикаго. Той се организира през две години и всеки проект е с различна насоченост. На тези фестивали се представя българската култура в нейната пълнота и цялостност. В Чикаго имаме възможност да се наслаждаваме и на популярни театрални постановки, моноспектакли и концерти, които специално гостуват от България. Нека не забравяме и ролята на църквите тук, които винаги са били културно и духовно средище, както и медиите, които отразяват и разпространяват културните събития и правят възможното те да достигат до по-голям брой читатели. В Чикаго имаме две православни църкви, евангелистки молитвени храмове, три вестника, електронен сайт за българите в чужбина, телевизионен и радио канал. Миналата година в център „Магура” бе открита богата библиотека с български книги, попълнена изцяло с дарителски фонд. В една от американските библиотеки в Чикаго бе открита специална секция с книги на български език. От 19 години наблюдавам културния живот в Чикаго и определено мога да кажа, че в последните две години има небивал подем по отношение на разнообразието и честотата на културни събития. И това, освен на отделните организации, безусловно се дължи и на работата, подкрепата и личното присъствие на генералния консул на Република България в Чикаго – г-н Иван Анчев. Затова искам да му благодаря най-искрено за съдействието, което винаги е оказвал за мероприятията на Салона.
Как се роди идеята за Салона за култура и духовност и кои са неговите основни интелектуални задачи?
– Идеята се породи не само от любовта ни към българската култура, история и традиция, но и от загрижеността и безпокойството за тяхното състояние в чужбина. Все повече поколението българи, което се ражда и живее извън страната, се отдалечава от тях. Възприема ги пречупени през призмата на разстоянието, както и на заобикалящата го чужда култура, сред която е трудно да се усети уникалността на тяхната автентичност. Българската културна традиция е жива и тя не може да бъде изкоренена, но този корен трябва да бъде подхранван. Затова правим всичко възможно да пренесем и съхраним тази традиция в едно различно общество. С учредяването на Салона започна да се говори за нов културен модел, за нов период на възход на българската култура в чужбина. Наш дълг е да обединим тези българи, които искат и са готови да работят всеотдайно за възраждането и съхраняването на културата и духовността ни.
Какви хора членуват в Салона и има ли той за цел да обедини интересуващите се българи от цялата наша диаспора по света?
– Членовете на Салона за българска култура и духовност са както творчески изявени личности, така и хора, които споделят нашите идеи. Всички те са обединени от желанието да се направи нещо по-различно за културата зад граница, да се намери дълбочината и стойността на изкуството, да се докоснат до истински творчески идеи. Да се популяризира класическата българска литература, стойностните произведения, останали като светини през годините и до днес. Да се разпространяват различните жанрови изкуства – музика, театър и др., за да може хората тук да се докоснат до красивото и възвишеното. Радостна съм, че има точно такива хора в Салона и те са на различна възраст – от 15 до 83 години. Най-младият член, Петя Хараланова, тази година навърши 15 години, а вече се изявява с таланта си в различни насоки .- поезия, музика, спорт. Все повече хора ни търсят от Европа, Израел, от различни щати на Америка и благодарение на съвременните технологии е възможно да установим връзка с тях. Смятам, че хората, които търсят истинските ценности, трябва да се подкрепят, да се допълват и това което правят да ги обединява в името на голямата цел –  българската култура и духовното въздигане на нацията ни.
– Кои са най-мащабните му изяви досега?
– Провеждането на Първия и Втория фестивал на българската култура в Чикаго през 2015 и 2017 г.; за първи път в щата Илинойс през месец юни 2017 г. се проведе анкета сред българската общност за състоянието и перспективите на медийния пазар в Чикаго; за периода м. юни – м. октомври Салонът организира Международния литературен конкурс „Изящното перо-2017″, в който участваха  български автори, живеещи в Европа, Австралия, САЩ; издаването и разпространението на сборника „Изящното перо-2017″, том 1 – разкази и том 2 – стихотворения, в които са събрани всички произведения на участниците в конкурса; организираните месечни събития, които привличат все повече привърженици на Салона…
Салонът за култура и духовност провежда ежегоден литературен конкурс. Би ли ни разказала повече за него, за целите му и на какъв адрес желаещите творци могат да изпращат своите материали?
– Конкурсът се провежда през две години. Миналата година в него взеха участие 78 автори със 111 стихотворения и 54 автори на 69 разкази. Преди всичко целта на подобни конкурси, организирани зад граница, е да се предаде на българите, живеещи в чужбина, изяществото на българското слово и културни традиции. Заедно с това се популяризира и разпространява творчеството на българските автори, които живеят извън страната ни, обединява ги и ги кара да се чувстват съпричастни към българската ни културна история. Един от най-големите философи на Просвещението Георг Фридрих Хегел още в 19 век е казал: “Народ, който не твори, няма място на тази Земя”. Следващото издание на конкурса „Изящното перо” ще бъде през 2019 г., в рамките на Фестивала на българската култура Чикаго-2019, който се провежда през есента. През пролетта на следващата година ще бъде обявен регламентът за участие в конкурса на ФБ-страницата на Салона. За обратна връзка може да се ползва имейла на Салона salonbgculture@yahoo.com
Ти като председател на Салона какви надежди имаш за неговото бъдеще и културен обхват, насоки, виждания?
– Искаме Салонът да се превърне в оазис на българската култура и духовност в Америка, а Чикаго да стане една голяма сцена за изява на всички български писатели, поети, артисти, художници, музиканти. Това няма да стане бързо и лесно, но знаем, че за да отстояваш една идея е нужно пълно самоотдаване. А и маратонът започва с първата крачка. Ние я направихме…

Like this article and recommend it to others:

Related Articles

“Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански

ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА – И НА ЯВЕ И НА СЪН За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не...

“Хора, птици и ангели”: Юлия Дивизиева с нова книга

ИЗПРАНИТЕ ОБЛАЦИ Летя над океана. Гледам небето. Облаците са бели и сини. Припомнят ми нещо, което цяла вечност не ме е навестявало — ваканциите на село. Сутрин...

10TH ANNIVERSARY MEETING AND CELEBRATION: 10 ГОДИНИ СЪЮЗ/ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА APOLLONIA PRESS FOUNDATION - CHARGING THE CULTURAL SPACE WITH NEW IDEAS apolloniapress.com САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И...

Latest Articles

“Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански

ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА – И НА ЯВЕ И НА СЪН За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не...

“Хора, птици и ангели”: Юлия Дивизиева с нова книга

ИЗПРАНИТЕ ОБЛАЦИ Летя над океана. Гледам небето. Облаците са бели и сини. Припомнят ми нещо, което цяла вечност не ме е навестявало — ваканциите на село. Сутрин...

10TH ANNIVERSARY MEETING AND CELEBRATION: 10 ГОДИНИ СЪЮЗ/ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА APOLLONIA PRESS FOUNDATION - CHARGING THE CULTURAL SPACE WITH NEW IDEAS apolloniapress.com САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И...

Снежана Галчева за съдбата на емигранта

СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ - ЧИКАГО ЗАРАДИ ОНОВА КЪТЧЕ ПОД НЕБЕТО ... Моето поколение се роди и израсна в един...

Голямата американска поетеса Луиз Глюк с Нобелова награда за литература

Луиз Глюк, считана от мнозина за една от най-талантливите съвременни американски поетеси, е новият носител на Нобеловата награда за литература за 2020 г., съобщи...

Categories

Like this article and recommend it to others: